5 причини защо Пловдив е най-футболният град

Електронинят гид на Града под тепета Lost in Plovdiv споделя 5 причини Пловдив да бъде футбол

Снимка: botevplovdiv.bg

Теодор Караколев

Финалът за Купата на България между Локомотив и Ботев Пловдив на 15 май ще остане в историята. Не само с емоционалната си натовареност, но и с обективни факти – по напълно официални данни до момента това е най-посетеният мач в българския футбол между отбори извън съответния град. Професионалната футболна лига съобщи, че общо 20 500 души са купили билети и гледали мача в София между двата големи пловдивски тима, спечелен от Локомотив с 1:0. Подкрепата и атмосферата на стадиона са достатъчно доказателство кой е най-футболният град у нас, но все пак ще ви предложим 5 причини защо Пловдив е футболната столица:

Дербито

Финалът на 15 май бе просто черешката на тортата от дългата история дербита между двата клуба. Без значение от моментната форма, двата отбора винаги са правили легендарни и драматичнимачове с много голове, обрати и битка по терена – а често и извън него. На финала за Купата Локо влезе като отборът с по-слаби резултати този сезон, но успя да победи, макар и да не бе смятан за фаворит.

И това се е случвало не веднъж и два пъти. Дори в най-слабите си години от ерата „Христолов“, „канарчетата“ успяваха да се преборят за успехи – като победата с 3:2 през 2006 година с голове на Видолов и Садходжда, а през 2002, една от най-силните за Локо и най-слабите за Ботев, бе и легендарният мач, завършил драматично 5:3 за Локо на Лаута. През годините, когато Локо е бил в по-лош период, също е успявал да играе равностойно с Ботев – именно, защото това е истинско дерби.

Пловдивските отбори не са най-успешните, но са най-подкрепяните

Дори да се съберат купите и титлите на пловдивските отбори, те са много далеч от успехите на двата „гранда“ на българския футбол Левски и ЦСКА. Това обаче никога не е спирало подкрепата, тъй като и двете агитки са доказали, че не титлите и успехите са най-важни, а любовта. Фенската база винаги е била зад Ботев и Локо. В близките години Ботев трябваше да мине през „В“ и „Б“ група, за да се върне в елитния футбол след ерата „Христолов“, като разби всички рекорди от последните години за посещаемост в тези по-ниски ешалони.

Ощ е по-назад във футболната история, когато по мачове се ходеше много по-масово, „черно-белите“ летописи си спомнят за рекордните посещения на мач от „Б“ група – 40 000 срещу Берое в Пловдив, както и мач в Ихтиман, за който се твърди, че са пътували 10 000 души през 1983 година. „Жълто-черни“ и „черно-бели“ не спират да спорят за цифрите и това кой има повече или преувеличава посещаемостта си, но фактите са, че дори и във втора и трета група, и двата отбора могат да разчитат на любовта на своите привърженици – и това не се влияе от броя на купите и успехите.

Гостуванията на пловдивски отбори в Бургас

Друга „спирачка“ пред футболната любов са стадионите. Пловдив няма късмета на останалите градове – галеници на цялата държава, като София, или с местен благодетел, дал много пари за нормален стадион – като в Ловеч, Бургас или Разград. Дори годините на бурно пропагадно строителство от социализма не оставиха на Пловдив добър стадион, тъй като двуетажният „Пловдив“ не бе довършен, преди да фалира държавата в началото на 90-те. Така поради липсата на качествени стадиони, много често двата тима се налага да гостуват извън Пловдив.

В любимо място се превръща Бургас и местния стадион Лазур, а бургазлии пазят много добри спомени от пловдивчани – независимо от кой от двата отбора. Тази година в ЕКТ ще е ред на Локомотив, но в предходни години морският град бе заливан от „жълто-черно“ море за мачове в Европа, както и няколко двубоя за Купата и Суперкупата на България. Всички ботевисти ще помнят лятото, в което тимът игра и завърши като равен с немския Щутгарт и отпадна единствено, заради допуснатия гол на собствен терен. Локо също пази спомени – успешни и не толкова – от мачове за местните и европейските турнири както от последните години, така и от преди повече от 10, като например култовия мач с Болтън, загубен нещастно с 1:2 с два късни гола за англичаните.

Футболните звезди

Може би няма нужда да изреждаме, но с Пловдив са свързани куп футболни легенди – от най-големия ни Христо Стоичков, през едни от най-успешните играчи за националния отбор – Христо Ботев и покойния Динко Дерменджиев, през носителя на Златната обувка Георги Славков или участникът на световни финали Аян Садъков – които също ни напуснаха в последните няколко години. Пловдив винаги е раждал множество футболни таланти, които не винаги успяват развият пълния си потенциал на местна почва, а заминават или за София, или за чужбина.

И, разбира се, финалът за Купата

Финалът за Купата е мач, който завинаги ще остане не само в пловдивската, а в националната футболна история. Със сигурност легендите и споровете между привържениците на двата тима ще се въртят и докато днешните деца станат дядовци – за това как Локо са били „прехвалените“ Ботев, или как по официални данни „жълто-черните“ са били 15 000, а феновете на Локо – само 5000, всеки със своите „козове“.

Всичко това е повод за раздумка, спорове или заяждания, но може би най-важното е, че емоциите не провокираха излишни агресии, а надделя любовта – любовта към победителите и любовта към загубилия Ботев. София и България видяха, че двете агитки много повече обичат своите отбори, отколкото да сеят омраза и унищожение; че могат да се уважават в най-важните моменти – с издигнатите плакати от „черно-бялата“ агитка в памет на Динко Дерменджиев и отговорът от 15 000 „жълто-черни“ привърженици с аплодисменти на прекрасния жест. Видяха как загубилите „жълто-черни“ футболисти бяха посрещнати с прегръдки и аплодисменти от своите фенове, а „черно-белите“, макар и имащи трудно пътуване по магистралата и късно прибиране, показаха достойнство и уважение към приелия ги град и стадион.

И действително, в този делничен ден, 20-те хиляди по трибуните показаха за пореден път, че Пловдив е футболният град, който подкрепя своите любимци и обича своя отбор, без значение от временната форма и временните успехи, тъй като любовта е завинаги.